|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Ти
Потънах в тъмата самотно блуждаещ,
погледна ли слънцето-бързо се скрива,
по пътя уж крачих напреде...все търсещ,
но всяка пътека...оказа се крива.
Аз пътя изгубих и лутам се в дните,
загубих надеждата свята една,
аз себе си губя щом гледам в очите
теб моя...изгубена детска мечта.
Аз прашен фенер съм мъждукащ в(ъв) мрака,
догаряща свещ...угаснал вулкан,
на моята гара...там никой не чака,
а твоят влак...няма релси до там.
Сълзите изплаках, кръвта ми изтече,
уморено сърцето замлъкна сега,
душата ранена напусна ме вече,
рани ме, но да...ти си просто жена.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 08.03.2007 г.
прочитания: 295
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7068
Автори: 1856
Произведения: 39208
Съобщения: 181532
Лексикони: 1735
Коментари: 53235
SMS-и: 753
Снимки: 4062
online: 144
|
|
|
|
|
|
|
|
|
