|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Очите ти ми казват
Погледнах в очите ти, в тях се четеше
огромната наша красива любов,
но знаеш ли, мили, тя всякаш, че беше
безкрайно изстрадала, ранена...защо?
Прочетох надеждата, болката силна...
Кой всичко това е във теб изградил?
И истинска мъка, и скръб безметежна
в сърцето, любими, аз виждам си скрил.
Как искам, повярвай ми, да ги изтрия,
в теб да оставя само мечти...
да стисна в ръцете си свойта магия,
в душата да никнат безброй красоти.
Не раждай раздялата, тя е зловеща,
не стискай във себе си тази тъга,
попитай живота къде те отвежда,
защо е за теб едноцветна дъга.
И може би истински, той ще узнае
какво е за нас по погрешка създал.
Кажи му, любими, кажи му, че тайно
любов не се ражда, а само тъга.
Тогава навярно ще има надежда
и някой на нас ще даде вечността,
когато в очите ти тихо поглеждам
ще виждам как те са събрали света.
И в тях разцъфтяват всички градини,
и слънцето дало е своите лъчи.
Повярвай, любими, че има богини,
и те ще изтрият твоите сълзи!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: any_28
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-07
прочитания: 115
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48827
Съобщения: 212994
Лексикони: 2296
Коментари: 73585
SMS-и: 806
Снимки: 4946
|
|
|
|
|
|
|
|
|
