Обичам да бъда добра.
И светла. И утринна - синя.
Аз нося във себе си жива искра,
родена от моите луди години.

Не мога да бъда жестока.
Не мога. Та аз съм от слънце зачената.
Ще бъда добра не до сълзи - до болка.
Ще ходя във обич облечена.

Ще бъда възторжена. Пъстра.
И дива. И много ще вярвам във хората.
А моите сънища - тайни разпръснати
към слънцето лудо ме гонят.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nelsan
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-03-05
прочитания: 117
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51929
   Съобщения: 230309
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79878
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329