|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Времето отминава...
Времето минава,а раната причинена ми от любовта
остава да гори в сърцето ми!
Блясъка в очите ми,заменен е от сълзи,
щастие на лицето ми няма,
даже усмивката ми е тъга!
А времето минава...
Спомен един,само ми остава,
и крещя на ум,и плача пред приятели,но никой не ме утешава,
само спомена така упорито ме следи,
нахлува в моите очи и ме тегли все назад!
С времето болката отминава,но на думи е така,
а питайте сърцето ми,вижте очите ми?!
Те са покрити с черна мантия,
не виждам,не чувам,само спомена идва при мен
и предлага ми:
Изпий поредната чаша горчивина,
изпий я,не се плаши,редовна клиентка си ни ти!
Времето минава и спомена избледнява,
но душата моя вечно ще крещи:
Върни се ти и пий отново с нас!
Времето ще ме улови,сърцето ми пак ще затрепти,
и ще си върна блясъка в очите,
а времето ще отлети и тогава ще се смея...
На чашите изпити,душите разбити,
и на сълзите от моите очи...
Времето е в мен и ще ми помогне,
ще върви със мен,
и ще ми казва:
Колко си щастлива,мила!!!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: fashion_girl88
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-05
прочитания: 140
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43694
Съобщения: 185736
Лексикони: 1895
Коментари: 61838
SMS-и: 776
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
