|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
С дъх на теменуга
Пристъпвам бавно, много тихо,
денят е светъл и красив,
потъвам в твоите зеници
и в мен се ражда този стих.
Ръцете ти докосвам нежно
и паля истинска искра,
привличането неизбежно
възниква в нашите сърца.
С очите си ти казвам всичко
и искам да ги изчетеш,
те не могат да го скрият,
те молят да се отдадеш.
Да има миг изпълнен с обич,
с желание и чудеса,
щом той присъства в нас, ще може
да стане истински сега.
Животът е като часовник,
отмерен в дългия безкрай –
след секунда и си спомнят,
че ти си съществувал май…
Така, че нека не пропуснем
онзи трепет вътре в нас,
който шепне, че сме други
и ни пали с този глас.
И казва ти да ме прегърнеш,
на мен – да бъда само с теб.
Недей, назад не се обръщай,
послушай своето сърце!
И сред тревата не окосена,
поникнала от пролетта,
ще види цялата вселена
приказка за любовта.
И ще се вкопчим ненаситни,
и земята ще е друга,
ще се любим като птици
сред дъх на дива теменуга.
Дай ми този миг!
Обичам те…
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: any_28
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-03
прочитания: 86
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46731
Съобщения: 197182
Лексикони: 2130
Коментари: 70330
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
