Кой ще ме научи да обичам?
Кой ще върне моя детски смях?
Вече след илюзии не тичам,
спирана от болка и от страх.

Имаше в живота ми и има
млади и изискани мъже.
Но онази страст неповторима
сякаш е завързана с въже.

Тялото ми тръпне, но в душата
няма вече слънце и любов.
Някога любимия изпратих -
бе завинаги, за цял живот.

Спътница ми стана самотата,
щастието - сън неизживян.
Вече сме приятелки с тъгата,
любовта е само чуден блян.

Може би след време, след години
с нови сили ще се върне тя.
Ще разцъфнат пак мечтите сини,
ще забравя болка и тъга.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nelsan
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-01
прочитания: 255
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51929
   Съобщения: 230309
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79878
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329