Тъжно е в нашите души

/В памет на едно момиче отишло си без време от този свят/

Нощ безлунна пълен мраг,
по земята броди враг.
Сянка черна пълзи по шосето...
Самотна птица приплясква с крила
и подплашена се изгубва в таз тъма.

Земята се за миг разлюля,
а после пак настана тишина..
Облак тъмен от небето се спусна
и една душа към него устреми се...

Утро нищо неподозиращо се пробужда,
денят идва сякаш позакъснял,
а улиците някак странно пусти са.
Усеща се някаква празнота..

И всеки пита се :
-Къде е тя ?
Но отговора страшен никои не иска да даде.
Едно сърце тъй младо и добро е спряло да тупти.
О боже как от мисълта боли...

Вечерта задавена е от сълзи.
И тъжно и страшно е в нашите души.
Няма го вече твоето усмихнато лице ,
това добро и приятелско сърце.

Една огромна рана в нас кърви
не ще зарастне лесно тя.
Душата ти се отправи към вечността,
а светлия спомен за теб остава завинаги в нашите сърца!!!

Почивай в мир Мария!!!
Да е светла паметта ти!!!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: guapisima
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-02-28
прочитания: 220
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7592
   Автори: 2051
   Произведения: 46561
   Съобщения: 228105
   Лексикони: 2111
   Коментари: 69749
   SMS-и: 803
   Снимки: 4739