|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
За надеждите
Снежинките се топят
преди да докоснат земята-
така е обикновено в живота.
Или поне така е в моят.
Слушам го как говори,
чувам гласът му въпреки
всичкият смях и всичките викове.
Но снежинките се топят
преди да докоснат земята.
Кал е всичко наоколо.
Кал получавам, а очаквах
сняг на парцали.
Очаквах преспи брокатени,
ярко слънце, вятър смразяващ,
шейни, смях на деца и
свистене на гуми.
Очаквах поне този ден да е сив
въпреки слънцето и тези проклети
вечнозелени дървета.
Очаквах поне този ден да е сив,
Сив, въпреки всичко.
И какво ми остава,
гледайки през този замръзнал
прозорец навън, към калния свят,
освен да повярвам, че някъде
съществува и друга вселена,
същата като тази, но много по-друга.
Какво ми остава освен да повярвам,
че поне там съм щастлива.
Със зъби потракващи и
треперещи пръсти
прекрачвам прага на една
напълно нова отчаяност.
И напук на всичко наум си повтарям,
че един ден ще дойде и моето време.
Можеш ли вече да видиш
малките снежинки,
които изчезват много преди
да докоснат земята?
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Hel4oto
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-02-27
прочитания: 125
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7550
Автори: 2042
Произведения: 45911
Съобщения: 201695
Лексикони: 2048
Коментари: 68535
SMS-и: 800
Снимки: 4704
|
|
|
|
|
|
|
|
|
