За миг поспри,
о, слънчице небесно,
и кажи ми що са видели
твоите древни очи
през безкрайните
вековни дни.

Дали това не е нощта,
дълбоко спотаена в
човешката душа?

Дали това не е скръбта,
обхванала безнадеждно
човешките сърца?

Дали не гледа през очите
ни смъртта,
подиграваща се на нашите
жалки дела?

Имат ли смисъл
приятелството, любовта,
или живота ни е просто
една жестока шега?...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maider
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-02-21
прочитания: 178
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51929
   Съобщения: 230309
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79878
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329