***

***
Колко лъжи и тревоги
искам сега да изтрия.
Колко обиди да можех
в сърцето си само да скрия.

”Приятелко”- казва тъгата-
” не всичко става от раз”!
Слагам звънче на рогата-
”приятелко, дай един фас”!

”О, да запали, успокой се,
пуши, задими чак отвътре,
тези капчици истина твои са,
а лъжата повярвай е мъртва!”

”Приятелко, сипи една чашка
или две да стана неловка.”
А сънят като с конска опашка
после сам ще ми лепне призовка!

И какво ще спечеля? Победа?
Или може би милостиня?
Колко смешно отгоре ме гледат
как затъвам в човешката тиня!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vera
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-02-21
прочитания: 342
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46735
   Съобщения: 197277
   Лексикони: 2130
   Коментари: 70338
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759