Снимката...

Цигареният дим прикрива
издайническите сълзи...
Но колко ли цигари са необходими,
за да скрия мъката от себе си дори?
Колко време вече мина,
а ти стоиш все същият пред мен...
Дори усмихваш се смирено
и сякаш казваш ми,
че твоя ще съм някой ден.
Споменът прелива се с реалността...
До мен ли си, или не си?
Загубих ли разсъдъка си вече?
Кажи ми нещо! Не мълчи!
Знам, че спомен си!
Но толкова си жив...
Протягам се...Докосвам те...
Усещаш ме, нали???
Кажи ми, че не полудявам!
Нали си тук...в стаята...до мен...
Усещам погледа ти...
...Цигареният дим ли тъй размаза образа ти?
...Гася цигарата...Поглеждам те...
...и виждам в мрака срещу мен,
старата любима снимка...
Извинявай! - Зная, че ти пречи...
...но цигара ще запаля...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: maggi4ka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-02-18
прочитания: 167
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7548
   Автори: 2038
   Произведения: 45797
   Съобщения: 197994
   Лексикони: 2047
   Коментари: 68365
   SMS-и: 799
   Снимки: 4690