Страдащият палач

Дълбоко в очите му
огньове горят
и стонове хищни
тихо звучат.
На клада изгаря
душата му грешна
и в ад го затваря
страхът нечовешки.
Крещи и се моли
за капчица жал,
но в мит замечтава
да не бе оцелял.
Сега той е пленник
на свойта съдба,
такъв хубав грешник,
може би сатана.
Дори да изчезне
от земната шир
не ще се оттегли,
ще разруши всеки мир.
За болката своя
навред ще мъсти
и от обиди пороя
не ще прекрати.
И докато бие сърцето
и кръв във тялото тече
той ще покрива небето
със страшно,кърваво море.
Ще скрие надеждата
по цялата земя
и ще убие стремежа
към мир по света.
И душата му гневна
ще намери покой,
когато тъмната бездна
погълне човешкия строй.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sofi89
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2005-03-15
прочитания: 249
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7549
   Автори: 2040
   Произведения: 45891
   Съобщения: 200830
   Лексикони: 2047
   Коментари: 68495
   SMS-и: 800
   Снимки: 4701