Щракна ключ- и влязоха при тебе трима:
слънцето,
стражарят
и детето.
- Татко!- хлипна дъщерята ти любима.
- Татко!- и сълза в очичките й свети.
Две ръчички те прегръщат и те галят,
две малини те целуват по челото.
Има кой за тебе на света да жали,
щом преминеш ти междата на живота.
Пак изщрака ключ- излязоха си тримата:
слънцето
стражарят
и детето.
Само върху челото ти още има
мъничка сълза- като звездичка светла.
Младен Исаев
ДЕМОН
Няма къде да отида, любима.
Няма къде да отида.
Мит са Карибите. Слух е Проксима.
Тъна ведно с Атлантида.
Залезът пада на хълма проскубан.
Ще ли да съмне? Едва ли.
Не аз – седящият демон на Врубел
гледа те – сам и печален.
Валери Станков
Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути,
т.е. всички промени стават видими до 5 минути!
Ти си една нежна, чувствителна душа. Умна и талантлива си и онова, което пишеш е така силно и въздействащо. Да, определено е въздействащо! Когато четох поредицата "Страх ли те е от баба ти?" същата вечер сънувах кошмари. А по принцип и от филм на ужасите не се плаша. Но ти можеш да влееш сила и живот в написаното така, че то да въздейства и да интригува. Чакам да прочета романа, който си започнала. Знам, че ще е интересно четиво като всичко, което досега си написала.
Пиши и дерзай!
Отдавна се каня да коментирам тук таланта и чувството ,което остава след всеки прочит на твоя творба...
Таланта е безспорен, а чувството стряскащо и по вампирски красиво, и навярно това ми харесва толкова много в твоя уникален свят !!!
