juliet007 - zoia - StihoveBG.com

Начало

Творби

Автори

Клубове

е-издания

е-книжарница

Истории

Лексикони

SMS-и

Форум

Чат

Други

Начало

Наши приятели

Radio JOY -=- Hits Only!


Профил	Творби	Е-издания	Приятели

чат с автора
vote

гласувай за автора
message

пиши на автора
comment

коментирай автора
friend

добави в приятели
block

блокирай автора
assistant

известител
alert

сигнализирай ни

juliet007.stihovebg.com (моя адрес)
потребителско име	juliet007
ранг	автор ( стани VIP )
статус
регистриран(а)	27.03.2007г.
име	zoia
пол	жена
години	25
зодия	Водолей
местожителство	Dimitrovgrad-Sofia / Bulgariq
творби	122
гласове	84
web сайт
ICQ	362675886
последен вход	2008-07-03 23:58:35

Информация: Достатъчно ме водиш по земята

във всяка крачка, вечно, нощ и ден,

достатъчно и в стъпката, която

без теб не сторил бих с нозе сакати,

ме съпровождаш. Но в листа - недей!

Там мога сам! Там и без помощ чужда

"вървял" съм цял живот. И ще вървя.

Там от водачи просто нямам нужда.

И воденето само гняв събужда

във мойте не недъгави слова.

Там всеки ред от моя кръв е парен.

Там всяка буква в гняв или покой

изписани са с мой живот, - изгарян

от моя болка, смях... Бездарен, дарен,

светът във този лист е само мой!

Достатъчно си вътре в мен във всичко.

От думите ми, волните, излез!

И не припарвай в тях! Душа самичка

в миг онемява като мъртва птичка,

усетят ли крилете й кафез.

Дамян Дамянов
----------------------------------------

"Нагоре, към върха!" И глъхне далече

зад пътника глъка и шум нетърпим,

и чезнат равнища пребулени вече

зад него, там доле, от пластове дим.

И пресния въздух на утрото хладно

гърдите поемат дълбоко и жадно.

"Нагоре, към върха!" И с кърви нозете

пътека бележат по урви, скали:

човек - на орела той няма крилете,

но ей го надминал самите орли.

И в адския въздух на пладня гореща

от радост безумец умора не сеща.

"На върха, на върха!" И движи той бледен

с усилия сетни нозе и ръце,

трепери да бликне възторга победен,

задържан от скрита тревога в сърце.

На ранната вечер посред тишината

съмнение гнетно изпълня душата.

А ето и върха! Надоле окото

напразно през облак ще дири простор

отгоре еднакво далеч е небото,

загадка бездънна пред слабия взор...

Пустиня без ехо и зима всевечна,

и нощ без начало - и нощ безконечна.

Пейо Яворов

Интереси: Всичко,което ми доставя удоволствие

Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!