Не мога да си тръгна преди да съм видяла
очите на конете, които спят без сън,
вкуса на своя страх и кърпата му бяла
и сребърните мрежи на паяка отвън.
Не мога да си тръгна преди да съм разбрала
неистинска монета в луната ли блести,
и смъртно ли е слънцето, има ли педали?
Пет ли са сезоните или са вече три?
Дори и да си тръгна, няма да забравя
молитвата за дъжд, мехлемите за рани
и мириса на тор, навярно ще остане
от гарда на онези велможи самозвани.
Но още ще обичам несинята си кръв,
очите на дете и устни на любим,
на бедните квартала, естествената стръв
и трудните дилеми, които ще решим.
Навярно ще си тръгна но не, но не сега
преди да са открили онези вечни рози
денят от три минути и края на смъртта,
душата на лиризма и смисъла на прозата.
Интереси: Omnia vincit amor
" Нашият най-дълбок страх не е от това, че сме негодни.
Нашият най-дълбок страх е - че сме безгранично могъщи.
Това е нашата Светлина, а не нашият мрак, които ни плашат.
Ние се питаме: - Кой съм аз че да бъда блестящ, велик, талантлив и велик?
Фактически - кой си ти, че да не си този?
Ти си дете на Бога!
Твоите игри на дребно - не ползват света.
Няма никакво просветление в това да се свиваш, за да не се чувствуват другите
хора несигурни около теб.
Ние сме родени да манифестираме славата на Бога, който е в нас.
Той не е само в някои от нас - Той e във всекиго.
И като оставим нашата собствена светлина да свети ние несъзнателно разрешаваме на другите хора същото.
Като се освободим от собственият си страх нашето присъствие автоматично освобождава и другите. "
Nelson Mandela 1994
Смелостта не е липса на страх - тя е способността да вдъхновиш другите да го продолеят.
****************************
" Действията се трупат едно след друго в същността ми. Всяка провокация, всяка мисъл, усещане, ухание, поглед- всичко това ме променя. Всяка прочетена, чута, изречена дума- всичко това ме променя. Ставаш друг. Всяка целувка ме променя, всяко докосване, всеки пейзаж, всеки танц. Променяме се. И за секунди не оставаме същите. Всеки сън ме променя. Всяко бездействие ме променя, всяка пауза или всеки проблясък на времето. Осъзнам същността си като река, в която плува времето на живота ми, който винаги търся, който винаги се променя. Някои неща се давят в тази река, а други изплуват, Всяка гънка на водата се променя, всяка вълна на морето, всеки полъх на вятъра. Нищо не остава същото. Нищо не може да бъде повторено. Неизбежното неслучило и случило. Очите се променят от всичко видяно, придобиват друг блясък, друг нюанс, невидим нюанс- правят ме друг... и нищо не може да бъде същото...думите придобиват друг смисъл, жестовете, погледите, накрая остава само усещането, което удря клавишите и отново е неузнаваемо променено."
Радослав Гизгинджиев
Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути,
т.е. всички промени стават видими до 5 минути!
Бъди ми Слънце публикувана на: 2010-08-31, прочитания: 64, точки: 25 Достатъчност публикувана на: 2010-08-04, прочитания: 109, точки: 43 По обичта към теб с мечтата си приличам публикувана на: 2010-07-27, прочитания: 98, точки: 37 Първата любов публикувана на: 2010-07-18, прочитания: 92, точки: 31 Чакам Теб, а не Нея... публикувана на: 2010-07-06, прочитания: 138, точки: 59 Истинското щастие публикувана на: 2010-06-17, прочитания: 143, точки: 41 Хайку публикувана на: 2010-06-17, прочитания: 76, точки: 26 И аз публикувана на: 2010-06-13, прочитания: 134, точки: 29 ИМАМ ТИ ПЪЛНО ДОВЕРИЕ публикувана на: 2010-05-06, прочитания: 181, точки: 45 Спонтанност публикувана на: 2010-03-25, прочитания: 176, точки: 44
Бенелинка,стихотворението ти "Не мога да си тръгна" е разкошно.Сезоните - хм,те дали не стават даже вече и два основно. А какво значи
$Omnia vincit amor Май само "винсит " не се сещам Нещо като "Безсъници ??? обичам " ли,що ли?
Докосваш сърцето и душата на читателя. Поезията ти е великолепна и по своему уникална, впечатляваша и завладяваша. Чета всяко твое прозиведение с голям интерес. Продължавай все така... Вдъхновението никога да не те напуска и винаги да бъде с теб!!! Поздрави и успехи!!!
Възхищавам се на тази прекрасна поезия,която идва направо от сърцето,истинска,неподправена,изстрадана,непобираща се в никакви стандарти и канони,оригинална и неповторима!Поезия на мигновения усет!
Пишеш не с ръцете си,а с душата си...А в днешно време това е рядкост.Впечатлен съм от поезията ти,както и от добротата,която лъха от теб. Сърдечни поздрави! :)
