StihoveBG.com
рекламирай творбите си
Начало

Наши приятели
Профил Творби Е-издания Приятели

профилна снимка

   чат с автора
   гласувай за автора
   пиши на автора
   коментирай автора
   добави в приятели
   блокирай автора
   rss известител
   сигнализирай ни
  Bookmark and Share
потребителско име  MARIYANA
ранг  автор ( стани VIP )
статус  статус
регистриран(а)  05.09.2007г.
име  Марияна
пол  жена
години  40
зодия  Овен
местожителство  Стара Загора
творби  89
гласове  182
web сайт  
ICQ  
последен вход  2010-03-13 19:18:03

Информация: ВЕЩИЦИ

Вещиците са жени - стихии,
прокълнали своята утроба!
Болката си скрили в зла магия,
забранили си да плачат и да молят!

Не отричат звездното небе,
но не вярват във добрите птици.
Някой някога им е отнел криле
и не смеят никой да обичат!

Вярват не в деня, а в мрака.
Не очакват нищо, нямат жал...
Някой някъде не ги е чакал!
Някой някъде ги е предал!

Не трептят за стих и нежни думи,
газят и танцуват в кал!
Някой някога ги е погубил!
Някой някъде се е присмял!

Вещиците са жени - стихии,
прокълнали своята съдба...
Вещици сме всички ние -
непростили на душите си страстта!
= = = = = =
СТРАХУВАМ СЕ

Аз знам защо се е родил - да ме отрича.
Да слага "края на света" в графата "разни".
Като се мразя - и за двама ни да ме обича.
Но заобичам ли се много - да ме мрази.
Като направя от мухата слон - да стъпче слона.
Да се усмихва: "Рано е!", когато плача, че е късно.
В най-богохулните ми нощи да ме смята за икона -
в несбъднатите ми коси да се помоли с пръсти.
Но... възвися ли се до дух - да ме завръща в тяло.
И по вампирски зъбите му в мрака да засветят.
И всичката ми крехка възвисена цялост
да се взриви на стенещи налюбени парчета.
В началото на приказката да стовари края.
И точно като лъсна пода - да нахълта прашен.
Аз знам защо се е родил. Но той не знае.

И затова е толкова безстрашен.
/Камелия Кондова/
= = = = =


Скромно


Хайде на чисто - без капка лъжа:
Да знаеш - аз съм такава.
Мога до помня до кости дъжда.
Но мога и да забравям.

Мога със дъх да полирам сервиз,
но и да чупя чинии.
Мога да бъда самия каприз.
Но и подслон при стихия.

Само със поглед изтръгваш сълза,
но като падна - не плача.
Кротка пуловер за тебе плета,
но и огради прескачам.

Мога да чакам, превърната в бряг.
Но мога и в ден най-черен
да се раздам на някой глупак.
(Ако не си ми верен).

Както износих в утробата плод -
ялова мога да бъда.
Аз съм такава - самият живот.
Ала и ...смъртна присъда.
/Камелия Кондова/

Интереси: Сигурно няма да изненадам никого като напиша,че обожавам поезията.За мен тя е най-прекрасния,перфектен и хармоничен начин да споделиш мъдростта и тайната на живота.

Важно: Страницата се кешира! Обновяването е на всеки 5 минути, т.е. всички промени стават видими до 5 минути!

Снимки Любими творби Любими е-издания Коментари
YouTube клипове Twitter съобщения
Вход

Статистика
   Произведения: 73106
   Потребители: 8493
   Автори: 2601
   Коментари: 110746
   Съобщения: 121276
   Лексикони: 3125
   SMS-и: 733
   Снимки: 7925

Работа в туризма | Предавател.ком | Любовни писма