|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 81686
Потребители: 8980
Автори: 2748
Коментари: 140951
Лексикони: 3350
Снимки: 7965
|
|
|
Не ти повярвах
Танцът на вятъра нежно се заигра като есенна магия в косите й. Всяка частица от нея сияеше с различно обаяние... Очите й весело играеха по неговия лик... търсеха нещото, което винаги намираше след вълшебната целувка... Невинно детските очи, които търсеха опора и стабилност в него, сякаш изведнъж помръкнаха... Не можаха да познаят човекът, който стоеше пред тях... На мястото на веселото и добродушно момче сега стоеше един коварен и непознат човек, думите на когото режеха като острие душата на едно дете... Гледаше го и не вярваше на това, което вижда... думите, които изричаше бяха толкова лъжовни, колкото и болезнени... Думите противоречаха на действията му, на погледите, които всячески се опитваше да прикрие... Болеше я, защото знаеше че всичко, което й казва е лъжа. Доводите, причините, оправданията... всяка една дума беше лъжа... Сякаш тялото му говореше това, което всъщност е, думите, изречени от устните му, казваха съвсем различни неща... Тя не знаеше на кое да повярва... да послуша сърцето си и да се вгледа в това, което той показваше и вършеше, да повярва на очите му, които все още тайно я търсеха всеки път щом я срещнеше, да се вгледа в тялото му и в знаците, които то неволно изпращаше, да послуша непринудените движения и издайните жестове... или да послуша думите му, да повярва на постановките, които разиграваше всеки път щом искаше да разговаря с него... Тя знаеше, че всичко е игра... усещаше го с всяка частица от тялото и съзнанието си... само не можеше да разбере защо го прави...
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: poboinica
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2009-09-03
прочитания: 51
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|