На другият ъгъл

Със студените си ръце се опитвам да те докосна.
Как треперя, сякаш замръзвам в таз студена земя.
Безсънни хора те гледат тъпо и те плюят, сякаш си куче.
Градът само пуши уморено с тези газови бутилки и коли.
Просяците по улиците събират от контейнерите да нахранят свойте деца.
Розов е пътят в калния мрак, но славен за тез души, които не си тровят времето с глупости.
Странник ме спира в сутрините студени, попита ме: "имаш ли цигарка", а аз му отвърнах: "не пуша, съжалявам".
Тоз човечец имаше нужда с някой да си поговори, да си каже тежката дума за рази държава и тоя мързел, ала беше тъй сремежлив да го каже.
Очите му насълзени след толкова много мъка, погледът му ставаше все по-мрачен. Но силно се надяваше, че някой ще го забележи от страни.
До ъгъла вървеше стара жена с жълтата си чанта, която се прибираше от пазар толкоз рано.
Времето ставаше все по-студено и дори заваля дъжд, който изнанадващо се изсипа над клошаря и жената с жълтата чанта.
Спряха се в миг и вгледаха се един в друг.
С минути се гледаха, а те се познаваха, но не можаха да си разменят две думи,т ъй мили и драги.
"Със студените си ръце исках да те прегърна за да се стопля" си казваше на ум клошаря.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf