Вече не понасям тоя досаден прием! Лордовете от съседните имения и глупавите им грозни съпруги са тъпи, скучни и непоносими - като всички лордове от Ланкастър и цялото кралство.
Мъглата е толкова гъста, че мога да я разрежа със сабята си. Изпращам всичките си гости до каретите им и нареждам на иконома да запали камината. Момчето ми отдавна е заспало. Привеждам се над него и се потапям в море от щастие. То сънува нещо хубаво, петгодишното му личице е озарено от светла усмивка. Неочаквано телцето му потреперва и се обръща на другата страна, после пак се усмихва насън. Моят прекрасен син и племенник!
Никой освен мен и нея не знае тайната му. Всички мислят, че момчето е на моята полусестра и съпруга ú, обеднял лондонски денди. Не, всъщност аз съм бащата (и чичото!)
Бях мъртвопиян през онази дяволска нощ, когато преспах с полусестра си. Не виждах и не чувствах нищо, бях само роб на нагона си. Тя забременя веднага, а глупавият ù мъж реши, че е от него. Но с това не свърши грехът ни - едва започна.
Влюбих се до безумие в нея. Забравих всички човешки закони и Божи заповеди. В главата ми беше само тя и нищо друго. Бях безкрайно щастлив, че отвърна на чувствата ми. Криехме се от всички и се отдавахме на страстта си. Да прощават и Бог, и целият свят, и хората - ние се обичаме, всичко друго е без значение!
Момчето ми пак се размърдва в съня си. Целувам го, без да го събудя, усещам влага в очите си и се отправям към стаята ú. Мъжът ú вече е заспал, тя ще тръгне с мен към Голготата ни и ние пак ще се любим, напук на Бог, Дева Мария и светиите. А момчето ми през това време блажено ще спи. Моят прекрасен син и племенник!
