|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 81808
Потребители: 8961
Автори: 2739
Коментари: 139845
Лексикони: 3339
Снимки: 8045
|
|
|
КАМЪЧЕТА В МОЗАЙКАТА
На всички, които ме обичат и ми вярват
***
Ти беше Слънцето. Първият ти лъч проблесна неочаквано и ме погали. Топло и ласкаво при изгрева, страстно изгарящо в апогея - бавно и тъжно отминаваш, разтваряш се в залеза.
Човек не може да живее без слънце. След залеза неизменно идва нов изгрев.
Колко са дните в човешкия живот, измерени не с броя на изгревите на небесното светило, а с броя на слънцата-хора, които са го огрявали?
Слънцето не се разтваря в залеза. Свива се, смалява се, концентрира топлината, която е било способно да излъчи, и се изтърколва в краката ти като камъче от мозайка.
Наведи се и го вземи!
Сега си камъче в пъстрата мозайка на живота ми. Редом с другите камъчета, които някота също са били слънца. Стоиш си тихо, незабележим за околните, а понякога и за мен самата. Незабележим, но не по-малко важен от времето, когато си бил Слънце. И ако решиш да се отрониш от мозайката, останалата празнина ще боли и докрая ще напомня за себе си като незарастваща рана.
НЕ СЕ ОТРОНВАЙ!
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Slava56
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-09-03
прочитания: 174
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
