БАРИЕРАТА
Тя се спряпред дърво с абсолютно голи клони - по-тънки и по-дебели вейки, като пътища и пътеки за никъде. Прииска й се да го разтърси. Цялата му тежест да се изсипе върху земята и то да вдигне олекнали клони. Но не го направи. Не посмя. Не знаеше дало То иска. ИЗГЛЕЖДАШЕ ПРЕКАЛЕНО ГОРДО В САМОТАТА И МЪЛЧАНИЕТО СИ. И изведнъж разбра... защо никой не беше посмял да я хване за раменете и да я разтърси. Да оправи заплетените й мисли и коси. Да изтрие сълзите й. Да я целуне. Беше прекалено горда в самотата и мълчанието си. Опря глава в мократа кора на дървото. Съвсем леко обгърна ствола му. Усмихна се. Беше разбрала, че всеки по своему трябва да преодолее бариерата на времето, мислите и чувствата към своя вътрешен мир. Да намери единствено вярната пътека сред хаоса от многото. Само негова. И тя да го изведе от самотата и мълчанието му горд...
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: gala mari
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2008-11-16
прочитания: 459
точки: 83 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 53 ( виж препоръчалите )
|