Последният здравец е толкова изсъхнал ти си там аз съм тук, сърцето ми гори. Това не е смърт ,но е раздяла. Моля те ,не плачи, не мога да те нараня. Тази любов се крие във вътрешността ми, за да не отиде до сърцето. То не може с болки като тази. Защо раздяла се изписва на твоето невинно лице? Всяка една твоя дума е като крясък! Без значение какво казваш. Очите ми веднага със сълзи се пълнят Невинни сме в кожата си, във нашите морени сърца е винаги мрак Във всеки миг вдишвам заради теб Очите ми веднага със сълзи се пълнят Не пипай моите рани Отвътре усещам мъртвия край Докосни сърцето ми с устните си, да не го боли Последният здравец е твърде изсъхнал Не позволявaй това! Сняг да дойде в моята пролет
