|
|
|
|
|
|
Ричард, повече не полетя
Отвратен и отегчен до непоносимост от сивото си ежедневие, Ричард излетя от този свят! Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво! Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе яростна. Страданието го изпълваше със жажда. Жажда за живот, каквато дотогава нямаше!
Но той, успя да се спаси.
Полетя към своя свят...
Изпълнен с желания, които се превръщаха в ситни камъчета, изграждайки по този начин белите пясъци, Ричард бе обречен да пази своите тайни и да преследва мечтите си .
Поемайки дълбоко въздух, като на кадър той видя една къща, която се извисяваше някъде в пространството между земята и звездите. Около нея сякаш всичко бе спряло. Идилията си бе у дома. Тя бе построена от цветя.
Обзет от любопитство, Ричард кацна върху първият и етаж. Целият този етаж бе осеян с детелини. По свой начин те припомниха на Ричард за безметежните дни, които се редяха един след друг в детството му, за времето през което с приятелят му бяха заедно.
Уханието на нарциси го прикани да полети към вторият етаж. Техният аромат накара Ричард да си спомни за грижите и притесненията, които приятелят му остави след безследното си изчезване. Този етаж носеше в себе си тъга и той полетя към третият.
Там живееха розите. Въздухът бе изпълнен с меланхолия, точно както сърцето на Ричард, когато разбра, че търсенето на приятелят му е безнадеждно и всичко в живота му бе свършило. Уплахата от спомена го отведе на четвъртият етаж.
Там се бяха настанили теменужките, които непрестанно се усмихваха и Ричард си спомни за деня, в който надеждата се върна и приятелят му отново почука на вратата. В този ден, той разбра, че нищо не е изгубено и никога повече нямаше да позволи на призрачното минало да се завърне в този свят.
И тогава летейки към своя, Ричард се озова на последният етаж на къщата. Фрезиите, които се рееха там носеха в себе си усещането за красотата, светлината и хармонията в душата му.
... Това бе неговият свят.
Светът на истината.
Къщата на спасението.
Той бе в нея.
Ричард, повече не полетя!
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Slaveya
раздел: Проза -> Друга
публикувана на: 2009-11-19
прочитания: 100
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135668
Съобщения: 158405
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
