Път като път. Черен и дъхав, каквито са всички житейски пътища. Важното е да не те е страх. От какво ли? От това до къде ще те отведе. Краят му е загадка, дължината - неизвестност ... Дори не знаеш колко чифта обувки ще скъсаш, докато се наслаждаваш на привидното му безгрижие. Но това няма значение. Важното е, че път все още има...
