Иска ми се да те познавах в някой друг живот. Или в същия, но преди три години. Тогава щях да имам смелостта да те обичам. Щях да знам как се прави... Щях да съм всичко, което днес вече не съм. А ми се иска да бях. Може би щях да те боготворя, да искам да съм като теб, да благодаря всеки ден на Бог, че те познавам... И сигурно би била красива любов... Никога не бих те карала да страдаш. Бих ти помагала за всичко. Бих те разбирала винаги. Бих те приемала и обичала такъв, какъвто си. Бих се надявала да изживея живота си с теб... Бих живяла за теб. И бих умряла за теб. Но днес... Днес не мога да ти предложа нищо. Само студенина, фалшиво безразличие, насилствено изграден егоизъм и безкрайна празнота... Преди години бих те сложила в най-дълбокото кътче на сърцето си. Но днес вече нямам такова. С тях мога да се преструвам. Мога да ги използвам. Мога да не се интересувам как са и от какво имат нужда. С чиста съвест! Защото с тях и преди не би било различно. Но теб бих могла да те обичам! А не мога... Всичко останало е безсмислено. Искам да ти дам повече. Искам да ти дам шанс да го намериш в някоя друга. Защото теб наистина бих те обичала...
