Когато проплачат жълтите макове, небето се превръща в парче тебешир и пише с него черните си мисли вятърът по хълмовете на залеза, от глухарчета еликсир забърква Нощта и се усмихва, отмятайки кичур коса с много ярки звезди, ще блесне луна - диадема на челото и, после Умората в очите ми ще заспи.
