|
|
|
|
|
|
ЛЮБОВТА ОКОЛО НАС
Ти знаеш ли как ручеите пеят,
как вятъра в капчуците звъни,
луната и звездите как се смеят,
танцуващи в небето до зори?
И чуваш ли любовните истории,
разказани от цъфнали цветя?
Как с плам и ритъм две цикории,
ги пееха с пресипнали гърла?
Тъмата се отдаваше на изгрева,
разкривайки цъфтящата си плът.
Нашепваше гората стара истина,
че устните в хармония звучат.
Една светулка страшно закъсняла
изгасваше с разплакани очи.
На рамото ми влюбена заспала,
в омаята на нощните треви.
Поточето сълзите и изпило,
ги подари на жадното врабче!
А то със човка клонче гнило,
от чистата вода с готовност взе!
Ти знаеш ли какво е любовта,
А вечност, постоянство, красота?
Свещена, съкровена простота,
огледай се... в природата е тя!
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: vicont
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2010-02-08
прочитания: 65
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73291
Потребители: 8501
Автори: 2605
Коментари: 111183
Съобщения: 128373
Лексикони: 3121
SMS-и: 733
Снимки: 7946
|
|
|
|
|
|
|
|
|
