Някога ли беше… или днес. В сън. Или от път потъна в мене. Пролетта след твоето лице беше ли разлистила гоблени. Имах ли те… или сняг вън остана. С ивицата вятър. В дъх ли бе живяла… все отвъд празното неделно огледало.
Този мрак ли ни скова… Не знам пътят ли напразно бе преминал. Раздели ни хорската тъма. И от прага върна чуждо име.
Митове са всички небеса. С всички Атлантиди потопени. Знам, че в пролетната синева двама са достатъчни. За време…
