Преболявам нощта… С топка вятър в ъглите и преспа от утрото. Някой друг е сега твое минало…В тебе сънуван. Тази зима е спрял от следите, в снега незатрупани. И навярно копнее да събуди у тебе другата… Някой в теб е рисувал нощта. С подранили в стъклата кокичета. Някой друг…с теб преминал света. Или тебе безумно обичал.
Просветлява нощта, скрила вятър по ъглите. В тази зима, живяла у мен, в прежълтели отдавна хълмове… Затвори сетивата за днес. Не излизай…шумно е. И не вмъквай в гласа ми копнеж. От неделни безумия…
…Някой друг…Не сега. Не разказвай на никой последен. Този свят е рогат – всяка дума от теб реже вени. Но те моля все пак – не опитвай да носиш по устните като лак тази бледа кора от преминала чувственост…
Прекалено е някак…не знам. Нагласи си отново зениците. По тоналност. И гама. Без срам… Погледни ме цинично. Аз съм куклата в теб - без лице и без име в гласа на актьорите. (Просто случвах се там, накъдето ми беше отворено…) Нагласи ги отново…Сега! По клавиши и пръсти. После…как ще живея сам. След неделната лудост…
