Моя музо, моя любов, натроших те на дребно. Разпилях те до последната част. Днес съм тук и сама. Не че страдам... Всичко е минало, като "пито - платено" с малка точка отзад. Но сънувам, сънувам очите ти, тази синя магия дето сбира небето. И сънувам, сънувам ръцете ти, тази малка стихия, дето бушува по тялото. Сякаш някой ме блъска... в оградата и ми вика: - върни се назад!
