Момиче, ти направи моята душа пустиня така тиха сякаш дойде време за раздяла.
Как само вали, вали не дъждовни капчици, а пясъчни прашинки с твоето НЕ промени времето.
Твоите коси ще са тъжни, че няма кой с тях да си играе обичаше и нежното докосване на ръката ми.
Не разбра или не осъзна, че нещо забрави, моето сърце то бе в твоите ръце, а на него му липсва докосването ти...ахх замина си....
