Хвърлях гора зад гърба си.
Хвърлях езера...
да не можеш ме стигна.
Не, не съм безразлична.
Просто ти отдавна
на друга обречен си.
Аз съм Нищо.
Сънувам очите ти,
елмазено-приливни,
сънувам ръцете ти
да се блъскат във празното...
Сънувам те,
как ме търсиш със устни.
Пуст е брегът ми,
днес такъв,
такъв си го искам!
