Като полъх на вятър ръцете ти по мен преминават, устните ти – крила на пеперуда, тръпки след себе си оставят. В очите ми гласът ти напъпили мечти разпуква, те разцъфтяват и от тях тихо бисери за теб капят. Ти си кедър, аз – гълъбица плаха, гнездо в клоните му свила, от теб топлена - мое слънце скрито...
