Пътят на сълзите започва от очите, oт тях тръгват техните следи по лицето... Гладък път на болка и самота, гонят се по него сълза подир сълза в една болезнена игра. Искрящи като диаманти, oтразяващи слънчевите лъчи, с красива форма, с вкус солен... Болката се лекува, но следите от сълзите остават, oчите плачат, сърцето плаче с кървави сълзи... Всеки е плакал, всеки го е боляло... Любовта понякога е лошата в сериала на живота. Всички сълзи умират разбити на пода. Остава само локва... след една такава любов.
