Само миг те задържам във тихата пролетна вечер. Не поглеждай часовника скришом с крадливи очи. Има дъх във сърцето ми. Още стои неизречен. Има зов във душата ми, който смутено мълчи.
Нямам време да пиша. И думите в мен отлетяха. Като птица подплашена чувството бързо се скри. Имам само мечтата си, някак от трепети плаха. И едничкият миг в който вече помолих те... Спри!
Забрави за секунди, минути... Дори часовете... Вечността ни е сякаш до болка изстрадан предел. Аз усетих сърцето ти. Знам, че и ти ме усети. И не искам да мисля, че другият би те отнел.
Само миг те задържам във тихата пролетна вечер. Многословна въздишка. И поглед, обърнат встрани. Странно тихо е в мен. А светът ми потъва далечен. Като миг, отразен многократно във бъдните дни.
