ПУСНИ МЕ У ДОМА

Не ме оставяй сама пред вратата,
студено и самотно е вън.
Малко обич, само иска душата,
кошмарът, превърни в розов сън.

Не заключвай, с резе и верига,
аз не искам, да ти навредя.
Искам просто да бъда щастлива,
открехни малко свойта душа.

Аз ще вляза полека на пръсти,
в лабиринтът на твойто сърце,
Имам чувства, макар и невръстни,
ще ги сложа във твойте ръце.

Ти реши, с тях какво да направиш,
приеми ги или ги хвърли.
Или просто ти мен ще оставиш,
пред вратата обляна в сълзи?

Чу се шум и врата се отвори,
тихо влязох, на пръсти сама.
Леко свих се и заспах от умора,
бях спокойна, вече бях у дома.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf