Първа пролет загръща ме цветно.Във сърцето ми пее врабче.Вятър шепне мечти стихоплетнои разпъпили клони тъче.
И небето, разголило рамо,се усмихва от своя безкрай.Ех, криле да поникнеха само -бих го черпил със утринен чай.
А пък то закачливо се плезис бяла дрешка от облачен плат.Ставай, обич! И нека излезем!Пак е пролет във нашия град!
(От "Сбъднати предчувствия")
