|
|
|
|
|
|
ПРИЛИВНА ВЪЛНА
Все още те сънувам от копнения.
Мечта, подобно приливна вълна.
Дори мигът, до болка непростеният,
сега е само лъч от светлина.
Не бях брегът, покрит от нежни бисери.
По дюните не писах редове.
И ти си тръгна, някак си орисана
да търсиш в мрака други брегове.
Вещаха ти надежди вълноломите.
Привличаха те острите скали.
От чувствата ми - пясъчни отломъци
дори не предусети, че боли.
Сега съм само пристан от съмнения.
На спомени далечната мъгла.
И някога, след бури и крушения,
при мен да се завърнеш би могла.
Подобно сън в черупките на мидите
или луна, загърната в сатен,
когато нощ посипва леонидите
в зениците на поглед приютен.
(От "Неиздъхнали спомени")
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2009-12-02
прочитания: 191
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135668
Съобщения: 158405
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
