Лалето бяло неоткъснато за тебе, държа в ръцете си сега... колко искам пак да си до мене само ти и любовта! Колко много време мина, колко изплакани сълзи... но защо ли болката не спира и сърцето ми кърви? Уж "времето лекува всички рани", а раната от теб не зарасна и до днес, колко много те обичам, не успя да разбереш. Без теб живота ми се срина, без теб, моя истинска любов, но в сърцето ми като в камина все още тлее любовта. Като капки дъжд по листенце на кокиче, от очите плахо стичат се сълзи... единствено Бог знае колко много те обичам и колко много ме боли!
