Празна стая е моята душа с плач на дете, плаче тя по теб любима.
Капчици вода се стичат от покрива на къща, ето така плаче моето сърце.
Твоите очи са седемте езера на Рила, но те накараха моите очи да плачат така сякаш дъжд вали.
Твоето лице е нежно като кожа на бебе, усмивката твоя е една и за това е уникална за мен съкровище.
Ти реши и напусна живота ми, ти си замина.
