Метаморфоза

Бях малко дете-
всеки ми се подиграваше,
боледувах и заеквах,
смешно им беше.
В живота си падах
и се влачих, лекувах
своите охлузени рани,
нямах приятели,
сълза подир сълза
гонеха се една друга
по моето лице ,
болка и самота -
това усещаха
моето сърце и душа...
Пораснах и
всичко се промени,
съумях и оцелях,
имам приятели,
вече няма сълзи,
а амбиции за нещо добро...
Влюбих се в страхотно момиче,
тя ме кара да плача от щастие,
играят сълзите в очите ми...
Tя е моето щастие....
благодаря, че я има,
вече знам - съществуват ангели....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf