МОЕ СТАРО МОМИЧЕ

Моя скръб! Ти си старо момиче,
на което тъй много дължа...
Още помня как с шепот магичен
ме накара със теб да тъжа.

Да кръстосвам алеи безлюдни,
в стари спомени търсещ следи.
И да взирам очите си будни
в отлетялото нежно преди...

Моя скръб! Как сега да те взема?
Мина време от много лета.
От едничък куплет до поема
се превърна за мен любовта.

Няма място за грешки трагични,
нито разрив от нова лъжа...
Тръгвай, скръб! Мое старо момиче!
Вече нищо на теб не дължа...

(От "Сбъднати предчувствия")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf