Луната пак не спи... Говори ми... Говори ми за хиляди звезди... за утрото... за езерото в парка... за мечтите... за върховете... и... за... низините... не спира да мълви... Замислена, Луната пак не спи...
Луната пак не спи... и аз така... не спя... говоря и... не спирам... рисувам с думи... и мечтая... въздишам тихо... въртя се по небето... завивам се със облак... и гледам към Земята... за да я видя нея - дъщерята... Луната пак не спи...
Дали Луната знае че моята принцеса... е всъщност... дъщеря и... Дали Луната знае...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Хмммм... ами... такова... аз... въобще... едва ли не... нали така... разбирате... Луната... ми е приятелка, затова... пък дъщеря и... дъщеря и... ако това което съм сътворил е красиво... посветено е ... на дъщеря и... ако е лошо- не го посвещавам :)... тя... е уникална... и не заслужава лош стих... пък... :)
