|
|
|
|
|
|
Липсваш ми
Господи...колко ми липсваш! Закачките,
разговорите – сериозни или небрежни.
Говорех ме без табута, от тема на тема
прескачах ме, като пеперуди волни.
Господи...колко ми липсваш...денят
изглежда сякаш безкраен. И мислите
и мечтите безцветни са, като черно-бял
филм от стара лента.
И вечер в сънищата тихо те призовавам,
но дори и там не идваш. Самотни, тъжни
и пусти са, като размазана картина на
абстрактен художник.
Липсваш ми...и онзи твой пламък искам
пак да почувствам. Как пали искрицата
живот, усмивката след тъжна случка,
сълзите от радост, полета нов.
Господи...колко много ми липсваш...
Без теб съм сираче изгубено в гората.
Душата е гола и зъзне от студ. Сърцето
самотно молитви нашепва и плаче...
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: vanesy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-09
прочитания: 439
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73010
Потребители: 8490
Автори: 2598
Коментари: 110513
Съобщения: 137243
Лексикони: 3120
SMS-и: 733
Снимки: 7918
|
|
|
|
|
|
|
|
|
