ЛЮБОВНО-КАНДИЛЕНА

Потърси ме, любовно-кандилена.
Аз съм цвете в самотно усое.
Имам тъжна душа, обезсилена,
и не зная надежда какво е.

Протегни си ръцете. По стръмното
семена разпилях, и тревога.
Чаках изгрев. Измолвах разсъмване.
Тръпнех в болка за мъничко огън.

Пожълтяха листата ми клюмнали.
И сланата копнежи попари.
Не дочаках мечтите си лумнали
сред зорите на остри върхари.

Пак е нощ. И ме скрива мастилена.
Неоткъснат - така те копнея!
Потърси ме, любовно-кандилена!
Нека в твоите шепи изтлея!

(От "Сбъднати предчувствия")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf