|
|
|
|
|
|
Голата истина
Две думички прости, но с огромно значение.
Защо е толкова трудно да ги изричаш? Щом
съм в сърцето другото няма значение, живота
е кратък миг, но защо ли го пилеем в мълчание?
Думички две, едно чувство, а аз си мислех, че го
няма. Живеех в заблуда, изтерзана, че любов ти
давах, а не получавах такава. А, ти си ме обичал
мълчаливо. Ревниво пазел си и мен и обичта.
Затворени в твоя разум отблъсна мен, погуби
радостта. Пропиляхме толкова време в скандали
и болка, в неразбрана любов, а можеше да живеем
щастливо, даряващи един на друг любов.
И питам се, късно ли е, да се променим? И питам
се, ще можем ли любовта да възкресим? И питам
се, ще бъдем ли щастливи или пак с мълчание ще
се любим и губим?
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: vanesy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-05-22
прочитания: 228
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 73194
Потребители: 8495
Автори: 2603
Коментари: 110953
Съобщения: 124690
Лексикони: 3121
SMS-и: 733
Снимки: 7938
|
|
|
|
|
|
|
|
|
