Когато соковете ни се слеят като пулсация на тичаш, към утрото гепард ще съм щастлива от дивото във мен! В затоплената почва на душата ми ще има кичур... милващ те по слънчевата скула. Сплетени във плитка откроени в отсрещното сияние нашите тела в безсъние ще бъдат само осезание...! Вълшебството, което разплисква се в прибоя, в началото на моя край да те обичам докато мога!
