Нощта е влюбен мъж със кръв гореща, топящ се като свещ под пламъка на жарки мисли... ранен от обич, в леден мрак стои отсреща... отчаян, бледи устни в безнадежност стиснал. Нощта е влюбен мъж, с букет от черни рози и черни мисли, като птици го кълват... и сам със себе си провежда диалози, изстрадал тайно своя кръстопът. Нощта е влюбен мъж на лунната пътека... тежи сълза и в моите очи; студено ми е... той стои отвън и чака... Нощта е влюбен мъж... дано ме приюти!
