|
|
|
|
|
|
БОРОВА СЪЛЗА
Как горчи от самотно присъствие -
като борова гъста смола,
недочакала огън от пръстите,
нито птица със светли крила.
За сълза, от кората избликнала,
няма шепа, ни галеща длан.
Самотата си, трудно обикнала,
ще сгъстява до трепетен блян.
Кехлибарът от старо обричане
още дълго в скръбта ще бразди.
И след болка от остро посичане
ще угасне в среднощни звезди.
С тиха вяра, в молитви разпалена,
сред парченца от тлеещ темян.
Като бръчка, от нежност погалена,
и копнеж, от любов разпилян.
(Неиздъхнали спомени)
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2010-03-14
прочитания: 178
точки: 47 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Произведения: 80453
Потребители: 8880
Автори: 2716
Коментари: 135668
Съобщения: 158405
Лексикони: 3274
SMS-и: 738
Снимки: 8299
|
|
|
|
|
|
|
|
|
