Сглобявай ме наново. От фантазии. Кръсти на мен последния кошмар. Недей да си признаваш, че ме пазиш. Изтрий ме цялата. И тайно ме създай. В косите ми дъхът ти се изгубва, когато тръгне върху голия ми гръб. Сънуваш ме. А толкова си буден! Отричащите себе си... не спят. По дланите ти паря. И ме има в мига, във който рухваш уморен. По котешки лениво се извивам и тръгвам по мечтите ти. Напред. А ти отричай. Колкото си искаш. Дори, когато устните ти ме шептят. Дори, когато ме превръщаш в писък. Дори, когато ме крадеш от вечерта. Отричай ме. И бавно ме възвръщай. По шията ми напиши с език, че все едно е днес дали сме същите. Защото вечността е просто миг...
